Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 




И сега, през есента, отново посетих моите приятели. Както можете да видите на картата, Казанлък се намира почти в самия център на България. От Слънчев бряг дотам се пътува с автобус около 3,5 – 4 часа. Всъщност аз отидох до Стара Загора, каквато беше уговорката. Там на автогарата ме посрещнаха моите приятели и продължихме още около 30 км до Казанлък.

Причина за това е следното: Става дума за две приятелски семейства, едното от които живее в Стара Загора, а другото – в Казанлък. И тъй като през юни бях на гости в Стара Загора, сега беше ред на другото семейство. През цялото време всички бяхме заедно - през деня на път, вечер и през нощта – в Казанлък. Двете семейства могат да приютят  за спане немалко хора.

Разбира се, имаше чудесни български ястия и питиета, то e ясно.


отляво надясно: Божидар, Мариана, Радка и Стефан



Сега и с мен



Вечерта дойдоха и Пенчо (вляво) и дъщерята на Стефан Антоанета



Да не забравим и Росен!



Във всеки случай всички бяхме жадни!



Нашите екскурзии този път бяха свързани с българската история, затова първо малко разяснения:

От 1396 г. до 1878 г. България е била провинция на Османската империя, загубила своята самостоятелност като държава за почти 500 години. Разбира се, постоянно е имало въстания, всички от които обаче неуспешни, най-вече заради факта, че са били локално ограничени и по-скоро спонтанни, отколкото организирани. От около 1760 г. може да се говори за начало на националното българско Възраждане. Бавно е растяло ново самосъзнание, което се е стремяло към държавна независимост.

Три имена ще останат незабравими за българите: Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов. Васил Левски (1837 - 1873) не доживява Освобождението на България, въпреки че неуморно се е борил за него. Като монах той решава да напусне манастира, тръгва из страната и създава мрежа от революционни комитети, за да подготви организирано общонационално въстание. Накрая е заловен от турците и през 1873 г. обесен.

Христо Ботев (1848 - 1876) е не само Националният поет на България, но и революционер. Заради своята антиосманска дейност е бил принуден да избяга в Румъния, където живее в изгнание. Там между другото е издавал вестниците „Дума на българските емигранти” и „Будилник”. За да подкрепи легендарното Априлско въстание, през май 1876 г. той преминава Дунав заедно със своята чета и стъпва на българска земя. Впрочем Ботев надценява мащаба на въстанието и четата му е разбита от превъзхождащата я турска войска. Той също намира своята смърт. Шум в цяла Европа тогава предизвиква фактът, че той и четата му превземат австрийско-унгарския параход „Радецки”, за да стигнат бреговете на България.

Иван Вазов (1850 - 1921) става безсмъртен с романа си „Под игото”. Няма българин, който най-малкото да не е чувал за този роман. В него той описва предисторията, хода и потушаването на легендарното Априлско въстание през 1876 г. Също толкова известни са неговите разкази „Една българка”, „Дядо Йоцо гледа” и „Иде ли?”. Вазов взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 г., а след Освобождението на България следствие на Руско-турската война (1877/78 г.) заема висши обществени постове.

Моето желание беше да разгледам родните къщи на тримата български герои. Разбира се, имало е и други български борци за свобода като Хаджи Димитър, Георги Раковски и Любен Каравелов. Но естествено не може всичко да се види на един път.






„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.” Това изречение от Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър” е изписано до лика на поета на тази табела.



„Свобода или смърт!”



Статуя на Ботев до родната му къща в Калофер



Ботевата майка




Освен родната къща на Ботев в двора има още един музей:



С тази машина Ботев е печатал своите вестници докато е бил в изгнание



Модел на „Радецки”







Паметникът на Ботев в Калофер



В средата се вижда най-високият връх на Стара планина - връх „Ботев” (2.376 m)



На фона на Стара планина






С това писмо Левски съобщава и обяснява на майка си своето решение да стане революционер.





Пред родната къща на Левски





Оръжията на Левски














Книги на Вазов



„Под игото” на френски и немски





Този град е известен по две причини. Първо, в него могат да се видят крепостни стени, останали още от римско и тракийско време. И второ, тук, казват, е най-добрата минерална вода в България. В града са разположени и няколко спа-хотела.









Тук безплатно можете да си наточите минерална вода. Някои пълнят бидони.









На втория ден минахме през Шипченския проход, за да стигнем селото-музей Боженци, както и град Трявна с неговия живописен старинен град.





Шипченският проход е изиграл решаваща роля в Руско-турската война. Известно време проходът е бил защитаван само от около 5000 руснаци и българи срещу около 30000 турци. Заради недостиг на муниции се е наложило да „обстрелват” турците само с камъни и телата на убитите. Всяка година на този проход се празнува Националния празник на България – Деня на Освобождението, 3 март.



Изкачване към паметника






С благодарност към руските войници и цар Александър II.





След свършената работа...




След това продължихме към селото-музей Боженци. Тук разгледахме къщите от времето на Възраждането.






В ресторант в Боженци





Героинята от приказките Баба Яга






В края на нашата екскурзия посетихме Трявна, където разгледахме живописния старинен град с възрожденските му къщи.

















След още една приятна вечер при моите приятели на следващата сутрин потеглих с автобуса към Слънчев бряг. Там продължих с „нормалната” си почивка.




 
Top