Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 



Първата екскурзия започна при моите приятели в Стара Загора. Градът е разположен почти точно в средата на страната. С автобус от Слънчев бряг до там се стига за около четири часа.


Тук се намира Стара Загора



Изглед от балкона на моите приятели към планината Средна гора.



На преден план – квартал на Стара Загора



Отляво надясно: Пенчо, Мариана, аз, техният син Тенко и неговата приятелка Златка



Тук сме със Стефан





Кафявата течност е собственопроизведена ракия, т.нар. „домашна ракия”.



Когато българите пият, ядат в допълнение нещо, наречено „мезе”. Това могат да са ядки, кашкавал, салам, шунка, месо на скара или пържени картофи.


Град Стара Загора е бил силно отбраняван по време на Руско-турската война (1877/78). В памет на битката, донесла на Стара Загора свободата, е построен паметник.









Изглед към Стара Загора



Нашият първи излет ни отведе през прохода Шипка и Габрово към разположеното  край Ловеч село Къкрина, след него - към Плевен и после - обратно към Стара Загора.



Целият маршрут



Стара Загора - Къкрина



Къкрина – Плевен



Къкрина става печално известна, когато там на 27 декември 1872 г. в ръцете на турците попада Васил Левски – най-значимият български борец за свобода.



Мястото на събитието - Къкринското ханче, което днес е музей.



Паметникът на Левски в Къкрина





Долу: „Който падне в бой за свобода, той не умира!”



Решаващи за изхода от Руско-турската война (1877/78 г.), в следствие на която България се освобождава от продължилото почти 500 години османско господство, наред с битката на Шипка, са и боевете за Плевен. След петмесечна обсада, на 10 декември 1877 г., 43-хилядната силна турска армия на Осман Нури паша е разгромена от руските войски при Плевен.

В памет на тези събития в Плевен е издигнат голям паметник – т.нар. Плевенска панорама. Окопите, пресъздадени на панорамното платно, са допълнени с оригинални предмети от тогавашните събития - оръжия, предмети за всекидневна употреба, превързочен материал и т.н. Фантастична гледка, която те пренася в  събитията от миналото. Препоръчвам непременно да се види!



Малка част от Панорамата



Пред паметника



При втората ни екскурзия се отправихме от Стара Загора първо към Оборище, после - към Панагюрище и Копривщица, след което се върнахме отново в Стара Загора. Маршрутът ни мина през местата, най-значими за легендарното Априлско въстание от 1876 г. По пътя обратно, все по протежението на Балкана, се насладихме на прелестни пейзажи.


Ето маршрутът ни: „елипсата”, кръгът най-вдясно е Стара Загора



Правоъгълникът долу вляво е Панагюрище, кръгът по-горе и вляво от него -  Оборище, а кръгът горе вдясно - Копривщица



Първоначално карахме по магистралата за София, която напуснахме преди Костенец и продължихме на север в посока Средна гора, след което  пристигнахме в Оборище. Пътят натам също е изключително живописен.

В Оборище от 14 до 16 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико Народно събрание. На него се е взело решение за избухване на Априлското въстание на 26 април 1876 г.



Този паметник напомня за първото българско Велико Народно събрание.





Панагюрище се намира на около 10 км от Оборище. Градът е бил един от центровете на Априлското въстание. Първо обаче разгледахме едно съкровище от една много по-стара епоха:


Имахме късмет, че това фантастично тракийско съкровище, на цели 2 300 години, по изключение не беше на световно турне, а беше изложено в родния си край.






Разбира се, в града има музеи и паметници, които напомнят за Априлското въстание.





Паметник на националната героиня Райна Княгиня, ушила знамето на въстанието.



”Свобода или смърт!” – виждате копие на знамето, оригиналът е бил унищожен от турците.



Тук Райна се е крила от турците



Тук е даден първият изстрел в Априлското въстание. Градът е известен и заради многото къщи във възрожденски стил. Долу помествам само две снимки. Повече за Копривщица можете да научите от моите Екскурзии 2007 (в частта  „Копривщица – Духът на историята").






На следващия ден след тази екскурзия потеглих с автобуса обратно към Слънчев бряг.



Този излет предприех заедно с Милена и Бено. Те познават таксиметров шофьор, който ни предложи изгодна тарифа.



Нашият маршрут от Слънчев бряг



Големият кръг долу е Сливен, малкият кръг отгоре му – Жеравна, а средният – Котел.


Тръгвайки от Слънчев бряг, заобиколихме Бургас, минавайки покрай Танково и през Каблешково, и попаднахме на национален път E 773. Продължихме по него в посока София и минахме през градовете Айтос и Карнобат. Малко преди Сливен завихме на север към Балкана в посока Котел.

Тъй като досега разказвах много за историята, тук помествам няколко снимки с изгледи от Балкана, наричан на български още Стара планина. Името „Балкан” е с турски произход и означава „гориста планинска верига”.



Изглед към Жеравна





Бено, Милена и аз, на заден план - Жеравна



Сега и с нашия шофьор



В памет на селско въстание от времето на Второто българско царство






Този път в Жеравна не снимах. Много снимки от там можете да видите в Екскурзии 2006 № 2+3, в частта „Екскурзия „Сините камъни на Сливен!”

От Жеравна продължихме към Котел, където и обядвахме.



Кметството в Котел





Старото девическо училище



Странична уличка


И отново малко история: В Котел са родени много борци за свобода против турското потисничество. Един от най-известните е Георги Раковски.



Музеят



Саркофагът на Георги Раковски


За Котел трябва да допълня още, че след политическите промени индустрията там е напълно замряла. За мен остава загадка от какво живеят хората в града.





Това съоръжение за пране на килими и покривки все още работи.








В Сливен се подкрепихме в един ресторант и потеглихме обратно към Слънчев бряг.



Тази екскурзия направихме с моите приятели Снежа и Христо от Бургас. Тръгнахме от Слънчев бряг през Бургас и след това - през планината Странджа до турската граница и Малко Търново.




Странджа не е висока планина, върховете й достигат едва 500 м надморска височина. В нейния случай става дума по-скоро за планина, в която се чувстваш уютно.





Със Снежа



С Христо


Първата ни спирка беше Бръшлян, малко село на около 10 км преди Малко Търново. Тук могат да се видят много стари сгради.





Хотелски комплекс с ресторант





Хотелският комплекс се намира на много спокойно място и е идеален за почивка




Регионът около Малко Търново остава  в границите на Турция и след Руско-турската война през 1877/78 г. Причина за това са геополитическите претенции на тогавашните Велики сили. Едва в хода на двете Балкански войни от 1912 и 1913 г. тези земи окончателно минават към България. През 1903 г. избухва въстание срещу турското господство, което обаче е кърваво потушено.

За тези събития свидетелстват снимки в селския музей, в който посетителят може да види и как е изглеждало училището едно време.



Старата църква с музея





Тук са седели учениците



Учебните материали: сметачна пръчица и восъчна плочка



Тук е седял учителят



В памет на борец за свобода и на въстанието от 1903 г.




След обяда в ресторанта продължихме към турската граница.



Още само километър до Турция!



Границата


По пътя за Малко Търново:







Градът има около 6000 жители и е бил център на въстанието от 1903 г. Могат да се видят много възрожденски къщи в странджански стил, както и останки още от тракийско време. В миналото тук е имало тракийска крепост и селище.











Останки от тракийски времена




От Малко Търново потеглихме обратно към Слънчев бряг.


 
Top