Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Изобщо не знам откъде да започна. Кое беше най-важното, най-вълнуващото, най-интересното и т.н.? Срещата с форумците от Bulgaria Beach, абитуриенският бал на Пени, пътуването до Перущица и Батак, „работата“ ми като екскурзовод или, или, или...? Мисля, най-важното от всичко е



Божидар, роден на 9 май 2011 г., синът на моите мили приятели Снежа и Христо от Бургас. На снимката той е точно на 14 дни.



И вече си пийва с удоволствие :)))


Малкия Божидар видях, когато отидох на гости в дома на Снежа и Христо в Бургас. При втората ни среща посетихме ресторант „Несебър“ в новия град на Несебър (точно до съда). Въпреки че за българските стандарти той не е съвсем евтин, предлага добра храна и добро обслужване. Мога само да го препоръчам!


На пътуванията ми този път съм посветил две отделни глави: Екскурзовод и Излети.



По време на тази почивка присъствах на три празненства, на които опознах по-добре българския начин на живот.


Всъщност щях да летя за Слънчев бряг в края на май за три седмици, както обичайно. Но Пени, с която се запознах миналата година, ме помоли непременно да отида на абитуриентския й бал. И така, потърсих си хотел и излетях за България две седмици по-рано. За което не съжалявам!

Разбира се, предварително се информирах как протичат абитуриентските тържества в България. Що се отнася до подаръците и облеклото, те са нещо като сватба. Затова сложих в „българския“ си куфар класически панталон, сако и вратовръзка. Празнично пременен и оборудван с парфюм на Калвин Клайн като подарък, следобеда бях взет и откаран в село Танково (на около 6 километра от Слънчев бряг), в което живее семейството на Пени. На двора пред къщата им бяха събрали много маси на едно, с обилно количество от обичайните напитки върху тях. Който искаше, можеше и да яде. Пени се беше издокарала с нейната дълга синя вечерна рокля с шлейф. Изглеждаше просто страхотно!Разбира се, предварително се информирах как протичат абитуриентските тържества в България. Що се отнася до подаръците и облеклото, те са нещо като сватба. Затова сложих в „българския“ си куфар класически панталон, сако и вратовръзка. Празнично пременен и оборудван с парфюм на Калвин Клайн като подарък, следобеда бях взет и откаран в село Танково (на около 6 километра от Слънчев бряг), в което живее семейството на Пени. На двора пред къщата им бяха събрали много маси на едно, с обилно количество от обичайните напитки върху тях. Който искаше, можеше и да яде. Пени се беше издокарала с нейната дълга синя вечерна рокля с шлейф. Изглеждаше просто страхотно!



Пени


Много съседи, приятели и роднини дойдоха на това „предпразненство“, сред тях и Антон, изпълняващ длъжността вицемайстор на България по канадска борба.

 След около два часа отидохме в ресторант наблизо, където трябваше да започне  същинското тържество. Бяха приготвили за нас немалко маси, в края на краищата бяхме над 80 гости. Ядене и пиене имаше до насита. И при танците българите, както изглежда, са ненаситни. Струва ми се, че такова нещо като „проблеми с кондицията“ те не познават. Пени, разбира се, се беше преоблякла за танците. Като цяло музиката беше подходяща по-скоро за младежи. Когато обаче се засвиреше хоро, всичко живо от 3 до 80 годишна възраст тичаше на дансинга. Празнувахме така до рано сутринта. След това Пени имаше нов час при фризьора. Все пак абитуриентските тържества  продължаваха!



Пени с родителите й



Пени с брат й Коко



Пени с приятеля й Иван



... и с мен



Малки гости...



...големи гости



В ресторанта



Тя е много добра в ориенталските танци



Те бяха в страхотно настроение!



Те също!



На този празник бях при моя приятел Калин в село Гюльовца.  Денят се чества в България официално като празник на българската просвета и култура, както и на славянската писменост, и в чест на Светите Кирил и Методий. Те са положили основите на славянската писменост и са създали една от първите славянски азбуки – Глаголицата.

На този ден в Гюльовца всяка година се отбелязва празника на селото. Имаше сергии със стоки, а също и ядене и пиене. Хората обаче празнуваха главно по дворовете си. При Калин се събраха приятели, познати и съседи. Яденето и пиенето бяха в изобилие. Имаше, между другото, и печено агнешко. Разговаряше се оживено. За същинския повод на празника май никой не мислеше. Хората се бяха събрали да се повеселят – от късната сутрин до вечерта.





Свиреше и български гайдар



Третото тържество, на което присъствах, беше връчването на дипломите в Бургаския свободен университет. Там ме заведе Калин, на когото един от приятелите беше сред дипломиралите се. Държаха се тържествени речи - от кмета на Бургас, както и, разбира се - от ректора на университета. Викаха поименно и факултет по факултет успешно завършилите студенти, които под аплодисментите на роднини и приятели получаваха своите дипломи. Самите студенти с техните мантии и шапки бяха много живописни. Кулминацията на събитието за мен като страничен наблюдател беше хвърлянето във въздуха едновременно на няколко стотин студентски шапки.









Калин с неговия току що дипломирал се познат



И аз исках да съм на снимката :)))



Най-накрая на 31 май моментът дойде! В бар Кондор започна очакваната с нетърпение и обявена много преди това среща на форумците от BeachBulgaria. Първите участници заприиждаха още около 13.30 ч., но седяха разпръснати. В почти точно 14.00 ч. Парките ме разпознаха и ми махнаха. И като се започна! Събрахме се около 20 участници и развълнувано разговаряхме. Ето няколко снимки от събитието:



Това е известното мече „Парки“! На него са се кръстили форумците „Мечето Парки“ ("Parkiebear") и „Таткото на Парки“ ("Parkies Dad") .



„Таткото на Парки“ (вляво) и „Мечето Парки“















С Дейвид, Снежа и Иван посетихме ресторант „Несебър“ в новия град на Несебър. Там работи Елвира, роднина на Пени.Ресторантът предлага добро обслужване и добра храна. За българските стандарти не е съвсем евтино, но си заслужава парите. Говеждите стекове струват около 10 -12 евро.



отляво надясно: Елвира, Дейвид, аз, Иван



Сега и Пени е на снимката


 
Top