Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Втората ми лятна почивка протече някакси откачено. Първо, смених си хотела. И второ – удължих престоя си на два пъти с по една седмица. Изкарах на Слънчев бряг общо пет седмици, точно както и в началото на лятото.

Както винаги, и сега се срещнах с много приятели и познати. Освен това видях и част от „действителната“ България. Но този път най-важното беше престоят ми в „Сън Палас“.

Тук можете да минете директно към моите излети: натисни

А тук – към хотел „Сън Палас“: натисни



При третата ми през тази година почивка в България исках да разбера дали хотелите с по-високи цени са и по-добри, т.е. дали си струват по-големите разходи. Затова резервирах стая в клуб „Калимера“ на Слънчев бряг. Бях настанен в хотел „Цвете“, един от трите хотела на комплекса.

На хотела всичко му е наред, само дето аз бях разочарован от обзавеждането на единичната ми стая. То не беше по-добро от онова в добре познатия ми вече хотел „Сън Палас“. Вярно, имаше два стола, но затова пък нито фотьол, нито дори диван. В друга стая видях, че имаше такива, в моята обаче липсваха. Във всички случаи стаята ми не оправдаваше по-високата си цена.

Хотелът предлагаше „ол инклузив“ общо 16 часа на ден, а именно - от 10.00 ч. сутринта до два часа през нощта. Изборът и качеството на храните бяха добри, както и обслужването и анимацията.

Тогава защо смених хотела? Много просто: Престоят в един такъв голям и поради това анонимен клубен комплекс за мен като пътуващ самостоятелно е най-сбърканият начин да прекараш почивката си. Това научих през няколкото дни там. Не успях да завържа контакти нито с други почиващи, нито с персонала. Такова нещо в България не ми се беше случвало!

Ето защо, на петия ден помолих екскурзоводката да ме премести в „Сън Палас“. Вече се бях информирал, там имаха свободна стая за мен. Смяната сработи и си заслужаваше. Но повече за това четете в частта „Сън Палас 2011-2“.




С моите скъпи приятели Снежа, Христо и Божидар се срещнах, разбира се, повече от веднъж. Бяхме както по ресторанти, така и у тях на гости.


Божидар не е най-старият ми български приятел, затова пък ми е толкова скъп!


Гордите родители Христо и Снежа с техния син Божидар



Едва на четири месеца, той вече проявява интерес към бирата ми. Може и да излезе нещо от него! :)



В „Пампорово“ се срещнах с юзери от BeachBulgaria. Беше забавно.


Отляво надясно: Мойра, Хелън, аз, Мери и Майрион





Естествено че отново се видях и с Пени. Тя все още работеше в „Сън Палас“, но се срещахме и навън. В нейното село част от компанията ни беше и Дейвид.






Една друга млада келнерка от „Сън Палас“ – Станислава, ме беше поканила в къщата на нейната майка в село Рудник. Тя и колежките й Милена и Юлия, също от „Сън Палас“, искаха да ме поглезят с български манджи.

Рудник е недалеч от Бургас. Там се запознах не само с майката на Станислава, но и с малката Елис и баба й. Елис е дъщерята на брата на приятеля на Станислава. Самият приятел за съжаление беше възпрепятстван служебно и не дойде.

Изкарахме заедно една весела вечер с български ястия и напитки, а на следващата сутрин за закуска имаше палачинки с мармалад от смокини. Поезия!


Станислава с Елис



Това съм аз с Елис



С майката на Станислава



С бабата на Елис



отляво надясно: Станислава с нейните приятелки Милена и Юлия, и нейната майка, всички от Рудник



Три пъти се видях с Улрике и Хайнц-Петер от wer-kennt-wen. Срещите ни бяха много приятни, а успяхме да предприемем и излет из околностите.

Съвсем неочаквано се натъкнах на Крис и неговата приятелка. С Крис се запознах през 2008 г. в Diamond“. Разбира се, обърнахме заедно по няколко бири.


 
Top