Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Разбира се, и през тази година пътувам из същинската България. Беше мило, че през първите три седмици от първия ми престой мениджърът на хотела ми услужи с личния си автомобил. Така не зависех от никого и можех да пътувам из околностите, когато исках.



С Петер отидохме до Иракли да видим тамошния плаж. Иракли се намира в посока Варна.






С Петер и Рюдигер отново предприех пътуване към Малко Търново и оттам - през Странджа планина към Царево на Черно море. По пътя, който минава близо до границата с Турция, бяхме спрени от полицията. Искаха да видят документите ни. След като погледна набързо личната ми карта и надникна в колата, служителят попита само „Всичко немско?“ и след като потвърдих, той каза „Добре. Чао!“. Явно ставаше дума само за това да се възпрепятстват нерегламентирани преминавания през границата. България иска да докаже пригодността си за Шенген.

Пътят през Странджа планина е всъщност много по-добър отколкото беше преди година. Бях предупредил спътниците си за поредица от големи дупки. Те обаче бяха в голяма част отстранени. Това, за което трябваше да внимаваме обаче, бяха свободно преминаващи коне.

Почивка в Брешлян, около 10 км преди Малко Търново:


Ресторантът в Брешлян



Прилежащият хотел



Петер (вляво) и Рюдигер










Входът към музея и църквата




Снимки от Малко Търново:










Останки от тракийско време





Естествено, и този път отидох на гости у приятелите ми в Стара Загора. Само че не с автобус, а с предоставения ми на разположение автомобил. В събота вечерта ядохме, пихме и се забавлявахме заедно. В неделя поехме към Родопите, за да видим още веднъж Чудните мостове. Всичко мина много добре, времето беше ок. Докато не започнахме да се изкачвахме към мостовете. Времето се влоши, а след като пристигнахме, излезе буря с градушка. За слизане от колата не можеше да става и дума; само тези от нас, които още не бяха виждали Чудните мостове, се осмелиха да отидат до тях. Аз останах в колата. Въпреки това, за мен излетът не беше провален. Самото пътуване из чудесните Родопи за мен е удоволствие.


Мариана и Пенчо



+ Маги и Радка



Сега и с мен и с Теньо






Със сестрата на Мариана - Цветелина





Със Стефан




Почивка в Бачково:























С Петра и Ролф направихме един страхотен тридневен излет. Взехме си кола под наем и отидохме до Рилския манастир и Мелник.


Колата, която бяхме взели под наем


В 9.45 ч. потеглихме. Пътувахме от Слънчев бряг през Айтос и Карнобат в посока София. В момента, в който вдясно по пътя видях Стара планина, настроението ми се повиши страхотно. В Лозенец спряхме да направим кафе-пауза. След Сливен продължихме към Стара Загора, за да минем там по магистрала А1 за София. Още след два изхода обаче бяхме отклонени. Към Пловдив трябваше да продължим по главния път. Чак там можахме отново да се качим на А1. Причината за отклонението показаха вечерта в новините, но познанията ни по български не достигнаха да разберем. Както и да е, от Пловдив до София пътувахме без проблеми. След София поехме на юг в посока Кулата на гръцката граница.



Мястото за отдих в Лозенец


Пренощувахме в Дупница. Градът е разположен близо до разклонението за Рилския манастир. Нашият хотел „Рила“ беше директно на пешеходната зона. Там има много ресторанти. Градът, поне в центъра, е много чист и прави приятно впечатление. Във всеки случай - нашият хотел „Рила“ беше много чист и изгоден. Единичната стая струваше 29 лева, а двойната – 37 лева. Стените на стаите обаче са много тънки. Чуваше се как съседът хърка.



Изглед от прозореца на хотела към Рила планина



Петра и Ролф в ресторанта




На следващата сутрин поехме към Рилския манастир. Пътуването протече без проблеми, пътят беше също добър. А Рилският манастир е просто фантастичен! Всеки, който иска да види нещо повече от плаж, слънце и евтини напитки в България, трябва да го посети. Аз във всеки случай не съжалявах, че бях там за трети път. По обратния път спряхме в хубав ресторант. Докато излезем на главния път срещнахме поне 20 каравани от Холандия. След това продължихме на юг към Мелник. Радвахме се, че колата ни имаше климатик - температурата навън беше 35 градуса.




Входът към Рилския манастир



Рилският манастир





Икони на манастирската стена:










Почивка в един идиличен ресторант:














В Мелник пристигнахме около 13 ч. До Първата балканска война (1912/1913 г.) градът е бил важно търговско средище. Самият Карл Май го е включил в своите книги. Днес градът е известен предимно заради виното и многото си винени ресторанти в типичен архитектурен стил. Много популярни са „Пирамидите“ на Мелник. Това са Пясъчни възвишения. Мелник е всъщност най-малкият град в България. Прекарахме остатъка от деня там и се насладихме на местното вино. Както и в Дупница, и тук не беше проблем да намерим подходящ и изгоден хотел. Обзавеждането на стаите беше много добро, цените от 40 лева за стая (независимо от броя на нощуващите) - изгодни. Вечерта една змия стана повод за вълнения. Тя обаче първо беше натирена от хотела, а след това - след многократни опити - обезвредена и хвърлена в пресъхналото речно корито. Децата се събраха да я гледат.



Малко преди Мелник




Снимки от Мелник:




































Докато по пътя натам ни интересуваше само как да стигнем по-бързо, дори и само за да намерим без стрес хотелска стая, по обратния път искахме да се наслаждаваме на природата. Затова поехме не към София и магистралата, а през Пирин, след това - през Рила планина, и накрая - през Родопите. Качихме се на магистралата чак при Пазарджик. Ето маршрутът ни: Мелник – Гоце Делчев – Якоруда – Велинград – Батак – Пещера – Пазарджик – Стара Загора – Сливен – Слънчев бряг. Поради ремонтни работи по пътя имаше няколко отклонения, поради което изобщо не минахме през Разлог и Банско. По-рано обаче минахме по една вече ремонтирана част от пътя, от чието състояние бяхме впечатлени, ето защо имахме пълно разбиране относно ремонтните работи и произтичащите от тях отклонения.













И в България има много високи планини, най-високият връх е малко под 3000 м надморска височина










С една дума, направихме страхотен излет в „истинската“ България с нейните забележителности и страхотни планини. Не беше никакъв проблем да намерим подходящи хотели на подходящи цени. Пътищата бяха по-добри от очакваното, много от тях вече са ремонтирани. И табелите са по-добри от това, което предполагахме. По магистралата и по много от главните пътища те бяха едновременно на кирилица и на латиница. Забележителности като Рилският манастир и Мелник също са обозначени в двата варианта. При влизане и излизане от градовете, както и по магистралата има достатъчно указания, така че посоката се следва лесно. Някои табели са скрити обаче зад дървета и не винаги можеш лесно да ги прочетеш. Познания по български, разбира се, са от помощ, например при търсенето на хотел, но не непременно задължителни.




В началото на октомври  посетихме Елза в Баня. Баня се намира в близост до Банско.





Снимки от Банско












 Разлог

В Разлог

При Елза:











Моят опит показа, че по главните пътища се пътува добре, големи дупки има извънредно рядко. Много от улиците в момента се ремонтират или вече са поправени. Съвсем различно изглеждат второстепенните пътища. Частично те са в катастрофално състояние, по всяко време трябва да се очакват дълбоки дупки. Но и те малко по малко биват подобрявани. Отсечката между Малко Търново и Царево на Черно море миналата година представляваше писта от кратери, тази година те бяха отстранени. Поради вероятно финансови причини при много от второстепенните пътища не се ремонтира цялата лента, а само се запълват дупките. Освен това - далеч не всички. По-малките вдлъбнатини се подминават. Някой прави предварителен подбор и маркира дупките, които трябва да бъдат запълнени. Това изглежда така:




 
Top