Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Тръгнахме на 8 септември сутринта от летище Лайпциг/Хале до Бургас. Летяхме с машина ТУ 154. По обяд вече се бяхме насладили на първата българска бира.

Ние – това сме Елизабет, Лотар, Хорст и аз.

През тази ваканция не видяхме нищо друго от България, освен курорта Слънчев бряг и историческата стара част на град Несебър. Не беше станало всъщност нищо особено, но въпреки това се случи нещо много решаващо.


Бяхме отседнали в хотел «Пирин». Точно насреща се намираше ресторанта «Happy Bar & Grill». В началото ние се установихме в това заведение и всеки ден прекарвахме там. И винаги ни обслужваше Ваня. Тя беше «нашата» сервитьорка.

След няколко дена Ваня и аз поискахме да си поприказваме. Но нито тя говореше немски, нито пък аз български. И на англииски нито не се получи. Ние просто не можехме да се разберем.

Тогава за първи път си помислих, че никак няма да е зле да говоря български. Повече никога не видях Ваня и вероятно никога няма да я срещна отново. Тя, разбира се, не знае, че тя е сервитьорката, заради която започнах да уча български.

След около 10 дена обслужването в «Happy Bar Grill» се влошаваше. Това не се отнася за сервитьорките. Те бяха усърдни както винаги. Ала управата на заведението не смяташе за необходимо да доставя стоки, които се бяха изчерпали. 

Първо свърши мастиката. Можехме да си поръчаме вместо нея узо, но да пием узо в България някак си не върви!

След това привършиха и българските бири. Когато и на следващия ден все ще не бяха заредили с български напитки, ние напуснахме заведението и си потърсихме нов «пристан». Съжалявахме много за Ваня и другите сервитьорки, но ние не бяхме отишли в България да пием скъпа вносна бира, при това дори не беше наливна.



Така попаднахме в бар «Кариби». Някак си още от самото начало там ни хареса. Собственикът се казваше Здравко и беше отговорен за дневната смяна. Той усърдно ни наливаше бира. Обслужваха ни Женя и «пчеличката» Мая. Остатъка от почивката прекарахме в този бар. 

Женя говореше отлично немски, тъй като беше завършила немската гиназия в Бургас, а с Мая си говорех по немски и английски. На последия ден целият персонал се здрависа с нас на раздяла. Няма нужда да обеснявам повече за нашето отношение към обслужващия персонал.

След тази почивка ми беше вече всичко ясно, че и следващото пътуване ще е отново за България.Въпреки че всъщност нищо не бях видял от страната, ала любезните хора, прекрасното време и ниските цени ме омяха.

 На някои може би им пречи навалицата и данданията на Слънчев бряг, но на мен пък точно това ми харесва.

На някои може би им пречи навалицата и данданията на Слънчев бряг, но на мен пък точно това ми харесва.


 
Top