Start/Hачало/Home
Impressum
Nationalhymne
 Bulgarienurlaube
Gästebuch
Von anderen Autoren
DBG Leipzig e.V.
Bulgaren in Leipzig
Sehenswürdigeiten in BG
Links
Български
Национален химн
Моите почивки
Защо България?
2001
2003
2004
Екскурзии 2004
 2005 № 1
2005 № 2
Екскурзии 2005
2006 № 1
Екскурзия 2006 № 1
2006 № 2
Екскурзии 2006 № 2 + 3
2007
Екскурзии 2007
Хотел Сън палас
2008
2008 № 2
Ексукрзии 2008
Екскурзии 2008 № 2
2009
Ексукрзии 2009
Хотел Сън палас 2009
 2009 № 2
Екскурсии 2009 № 2
2010
2010 № 2
Хотелът Орел
Ексукрзии 2010
Ноември 2010
2011 № 1
Екскурзовод
Излети
Хотелите
2011 № 2
Екскурзии 2011– 2
„Сън Палас“ 2011-2
2012
Божидар
Срещи
Излети
Хотел Сън Палас
Празник в Тънково
2013
Излети
Забележителности
Българи в Лайпциг
Книга за гости
English
National anthem
My holidays in Bulgaria
Sights
Visitors' book
Русский
Гостевая книга
Мои поездки
Test
 


Моят разказ е в 2 части. Първо ще разкажа за пристигането ни, хотела, персонала и бирарията. В един обособен линк ще разкажа за нашите екскурзии. Ако искате да отидете директно там, кликнете тук:

Екскурзии 2004




Елизабет


Лотар


Хорст


Аз се казвам Манфред




Слънчев бряг


Слънчев бряг



Изпреварвам нещата и предварително отбелясвам, че тази ваканция беше на рас нач-чудесно прекараната почивка от поне 10 години насам. Това беше нашето единдушно мнение четиримата приятели на България. При това тя започна доста радно, както ще видите.

Но всичко по реда си. Пристигнахме точно по разписание на летище Бургас в около 3ч. сутринта на 19.8. И багажът доиде бързо. Ала след това започнаха проблемите.

Представителката на ТУИ ни обясни, че хотел Алба бил презаписан, но затова пък ще ни настанят в един по-добър. На Ваучера написаха "Маджик лайф". Отначално нищо лошо не си помислихме. Автобусът потъгли.

Летището се намира северно от Бургас и ние никока не сме минавали през града по пътя за Слънчев бряг. И изведнъш се отзовахме в центъра на града. Смътно нещо ми просветна в главата, че въобще не сме тръгнали за Слънчев бряг. И после се сетих за надписа в интернет Маджик лайф/Дюни. Някъле бях прочел това. Касаеше се за ваканционно селище-всичко включено в цената в близост до Созопол. Да, ама пък ние не искахме да ходим там. Между другото ямаше никой от ТУИ. Девойките на рецепцията трябваше сами да се справят с ядосаните туристи. Те бяха много мили и отзивчиви, и свършиха работата, която да трябвало ТУИ да направи.

Настаниха ни в х-л Марина. Съвсем накратко моята преценка: Който иска да почива семейно в такова селище, всичко-включено в цената, се намира в добри ръце там на Дюни. Поне такова ни беше влечатлението след една безсънна нощ.

Ние не си легнахме, защото искахме обезателно да присъстваме на информационния коктейл за новопристигналите гости. И на този коктейл положението стана сериозно и ние си дойдохме на въпроса.

Представителката на ТУИ започна да представя хотелския комплекс, все едно че нищо не се беше случило. И когато тя изтъкна, че целият персонал на ТУИ винаги ще помага на туристите с каквото може, търнението ми се изчерпи:

- А къде бяхте вчера през ноща, когато тук горяха пожари?, казсх аз и ирогължих

- Тук седят 20 човека, които са записали Сл. бряг, а не Дюни. Направете така, че да ни извозите до там!

Аз рядко повишавам тон, особено на дами, но сега не можах да се сдържа.


И едва сега тя спомена особеното положение и каза, че ще се занимае с нашия проблем след представянето на хотела. Това беше в реда на нещата, а и не искахме повече да пречим на гостите, които бяха записали Дюни. И от там насетне се случваха почти винаги само приятни неща. ТУИ обеща да ни премести в 12 ч. в равностоен на Алба хотел в Сл. бряг. Ние и още 15 човека се съгласихме веднага. Ние искахме само едно - да бъдем на Сл. бряг. Между другото четирима останаха в селището без нищо да доплащат.

Когато северно от Бургас наближавах ме Сл. бряг, физиономиите на всички в автобуса се разведриха значително. И така пристигнахме в х-л Меркурий - петзвезден хотел в центъра на Сл. бряг наблиза до Алба. Най-накрая бяхме там, където искахме да бъдем. Освен това този хотел беше много доьър. Подробностите следвам по-долу.

Ние бяхме на едно и също мнение, че след този първи фал ТУИ се залови енергичло да ни помогне. За изгубения половин ден получихме като компенсация 40 евро и везрлатно участие в така нареченото мероприятие Вечер на ТУИ. Но после научихме следното: Едно друго семейство е постъпило по-умно от нас и на момента е попитало, къде се намира х-л Маджик лайф. И след като е разбрало, че е в Дюни, категорично е отказало да отиде там.

И виж ти, точно когато ние сме пътували за Дюни, семейството е било вече настанено в х-л Меркурий. Ами тогава защо ТУИ ни е разкавало нагоре и надолу? Само можем да предполагаме за причината Маджик лайф е собственост на ТУИ и там е имало свободни легла. А най-вероятно за Меркурий е трябвало да плаща допълнително.

Най-накрая в Слънчев бряг! Ние познаваме бара Кариби от 2001 г.



Женя сещо.


Хотел Меркурий



А сега описанието на х-л Меркурий. Първоначално исках да си спестя иодробното описание на хотела, защото той така или иначе не може да се запише в Германия. Но в www.holidaycheck.de се натъкнах на унищожителна оценка на хотела за сезон 2003, където му дават само 1,2 звезди. Аз трябва да се въздържа да не му дам 6 звезди.

Хотел Меркурий се предлага от скандинавската туристическа агенция Apollo и затова повечето туристи са от скандинавските страни. Намирам се и англичани. Германци като нас почивам само, ако в някой хотел има дублане и Меркурий е като резервен варинт за настаняване. Въпреки това почти целият персонал говореше немски задоводително. Които не знаеха немски, говореха добре англиски. Меркурий е прекрасен хотел в центъра на Сл. бряг.

На патера се намират канцелариите и складовете рецепцията, залата за хранене и Lobby бара, а гостите са настанени на три етажа отгоре. Хотелът разпалага с басейн и детско басейнче с пързалка. Към басейна има тоалетни и душове. Шезлонгите и чадърите са безплатни. Има още супермаркет, фитнес, аптека, интернет клуб, коктейлбар и бирария.    Тази бирария особено ни се понрави!Тя ни рлени по особен начин. Но за това подробностите по-късно.           


Стаите са оборудвани както трябва със солидни мебели. Има душ/вана, телефон (дори и в банята), минибар, телевизор (немските програми трябва да бъдат нагласявани) както и сешоар в банята и тераса.


 Изглежда скандинавците също обичам такава поробна закуска както и ние. Предлагаха се: два вида хлебчета, четири вида хляб, кроасани, куфлички, сладкити, мюсли, корнфлейкс, варена и бъркани яйца, катми, три вида салати, шест пазлични колбаса, четирп вида кашкавал, мармалад, кисело мляко, плодове и даже наденички. За пиене имаше кафе, чай, плодови сокове и прясно мляко. На тези, които се оплакват, не може да им се угоди с нищо.                                                                               И вечерта беше също така обилна, но ще си спестя подробнностите.

Хотел Меркурий






Петя:                         Контрола пред залата за хранене



персонал на залата за хранене


Милена, шефката на залата за хранене


По този параграф х-л Меркурий получава от мен шест звезди. Такова обслужване не бях виждал до сега. Стаите ежедневно се почистваха, кърпите се сменяха също всеки ден. И зобщо в целия комплекс се търкаше и лъскаше до блясък. В залата за хранене ни ослужваха петима млади мъже и жени лечени еднакво така, както межу другото и камариерките носеха униформи. Те бяха много внимтелни и винаги с усмивка на уста. Празните чинии се отнасяха веднага, освободените маси се почистваха и зареждаха на минутата.                                                За малките деца имаше на разположение детски столчета. Сигурно почти всеки знае, че българите страшно много обичат децата. Администраторките също имаха униформа и бяха много любезни и отзивчиви. Всички без изключение бяха дружелюбни.

Така, до сега беше малко сухо, следващата част е по-оживена.


Ние четиримата обичаме често да се срещаме в любимата си кречма. Затова в България не искаме да бъдем насаме, а отдаваме голямо значение и на добрия контакт с местмия персонал. Досега това винаги ни се е отдавало доста добре. Но този път беше просто фантастично! Човек, както всекизнае, не трябва да се хвали сам, но моят принос за това беше най-голям. Не защото се погрижих, оборотът на каменица да се повиши. И останалите допринесоха за това. А защото от ноември миналата година се опитвам да уча български. На това реакцията на българите беше просто невероятна!

Те бяха направо въодушевени. Най-вероятно аз бях първият турист, който не само знаеше няколко откъслегни думи на български, ами изучаваше езика системно. Новината се разпространи в хотел със светкабична бързина. Първата вечер в лобибара казах няколко думи на български и още на другата сутрин момичето, контролиращо достиъпа до залата за хранене ме попита, къде изобщо съм учил български. Независимо къде се намирах в хотела, почти всеки ме загоярваше на български, как съм, как съм спял и т.н. Така се стигна до много увлекателни и интересни разговори, които отчасти водехме на три езика: български, немски, английски.

Научихме много за персонала. Много от тях се квалифицират допълнително пред зимата за да имат роёдобри шансове при кандидатсване за работа. Едни работят в зимните курорти, други в някой град. Петя следва политология и си финансирва следването с работа през лятото. Дани от бирарията ходи още на училище и заработва някой друг лев през лятната ваканция. Естествено има и някой, които остават през зимата без работа.

Окуражен от всичките тези дружелюбни контакти, пуснах в действие моя дигитален фотоапарат. Естествено не започнах ей така да правя снимки, ами питах винаги учтиво преди това, дали имат нищо против.  Само един път ми отказаха. Даже една администраторка се беше оплакала, че очебидно съм заправил да я снимам.

Изкарах снимките и ги подарих. За себе си ги записах на диск и отново нещо пак изненадващо: Всички ме попитаха, колко трябва да платят за снимката. никой не допусна, че е ъез пари. Разбира се, че не им взех пари. Човек не може да си представи, колко бяха благодарни. Нима съм първия турист с дигитален фотоапарат подаряващ снимки?

Симеон и неговата хена работят в Lobby бара.


Администраторките Станимира и Евгеня





Естествено ние изпробвахме и други заведения. Четири пъти бяхме отново в бар Кариби, един път в White House точно срещу входа на Меркурий. Един път Sunny House. Намира се като се върви от плажа покрай Кубан до главната улица - на другата страна. Удостоихме и Chicken Schorsch в новото му завеадение. Но в края на краищата си избрахме бирарията на Меркурий за нашата "главна квартира".

До бирарията се стига, като от главния вход се тръгне направо и след това в дясно. Обзаведена е със солидни дървени пейки (естествено в облегалки) и маси. Намира се всред "палми". Т.е. дървета , сложени са и чадъри, които пазяш от слънцето. Предлагат се кажи-речи всички напитки и разбира се Каменица (или беше Заргорка?) Освен гостите на хотела тук идват и българи, които работят наблизо. Това се дължи на сносните ценина на напитките и храната, както и на добрата българска кухня, която се предлага. Напр. 300 милилитра бира струва 80 стотинки. Освен главни ястия менюто се предлагат и много ордьоври и мезета, което много ни удовлетворяваше, защото сме на диета (От 3.1.2004 отслабнах с 10 килограма).

Но истинската прична да останем бе, че се чувствувахме като у дома си. Това се дължеше на много дребни неща от страна на любезния сервитьор Доньо, милите сервитьорки Дани, Мини и Снежа, истински красавици, бармана и всички от кухнята, две по-везратни жени, които следяха всичко да е наред и всичко да се маркирва. Те всичките бяха много дружелюбни, открита, сърдечни и не създаваха проблеми.Познанията по български разнуриха ледовете. Приятелите ми също поздравяваха на български с "добър ден" и "добър вечер". А и да се поречат "три малки бири" и "още три малки бири" не е толкова сложно. Голям смях падна при следната случка: На втората или третата вечер пак влязохме в бирария от всички страни взаимно се поздравихме с "добър вечер". Добър вечер ни казаха и двете сервитьорки Мини и Снежа, които седяха на слушебната маса. Аз спонтанно им отговорих добър вечер, хубави жени! Това не се везприе като някакъв си намек, а шеговито, както и си го бях помислил. Естествено не повторих този майтап повече.

Бих искал да обасня нашето отношение особено към сервитьорките. Те са между 18 и 28 годишни и действително истински красавици, което българските мъже знаят да ценят. От всички нас аз съм най-младия на 50 години съм; другите са над шейсет. Нормално е, че регистрирахме с доброжелателтво изклюгително привлекателния външен бид на младите дами, нали не сме умрели още!

Устновихме истински приятелски почти семеен контакт. Дани мъкнеже винаги със себе си един немсо-български речник с 45 000 думи (моят дшобен речник има само 30 000 думи). С помощта на тези речници обсъдихме доста теми, която например нашите екскурзии. Това бяха действително три приятни седмици. Всички заедно допринесоха с дейно участие за това. Но краят се приближаваше бавно.

Първа си замина Дани. За нея сезонът приключи. Тя тържествено се сбогува с нас. След това ние бяхме на ред и действително бяхме много развълнувани. На последния ден седяхме малко или много унили в бирарията и поглеждахме, кога ще ни вземат от хотела. Мини ме ободри, като ми се усмихна. А на края тя беше тази, която за малко не се разплака. Никой не заплака, но всички имахме буца в гърлото. Навярно защото знаехме, че по всяка вероятност няма да се видим вече.

Не мога точно да кажа, на какво точно се дължеше това вълнение. В края на крайщата беше само и приятелко отношение и му гости и обслужващи. Но някак си беше и нещо повече. Ние бяхме почти като едно семейство. Нещо, което навярно никога няма да се повтори. Дани не беше там, Доньо си стрегна багажа, сезонът свършваше. Но аз съм убеден, че следващата година пак ще се запознаем с мили българи.

Персонал на бирарията


Четирмата ни, Снежа и Тошко


Дани


Дани и Мини


Той трябваше да работи много за нас!


Шефът и шефката на Меркурий


Тези дами следяха всичко да е наред и всичко да се маркирва.


И тук приключвам моя пътепис. Още веднъж искам да повторя че това беше най-чудесната почивка, която съм прекавал от поне 10 години насам.



Има още две малки случки, които бих желал да спомена, преди да ги забравя:

1. В хотела бяха настанени предимно скандинавци. Сред тях имаше един млад швед на име "Андерс". Той очевидно беше в хотела само пертьом, защото остана там само три или четири дена. Беше се погрижил за собственото си изхранване и беше оставил в камерата на хладилника на лоби-бара лоско месо на съхранение. Той щедро ни почерпи с неговите резерви. Да ядеш през ноща лоско месо в България - това е нещо поразлично!

2. В описаната вече от мен бирария се пускаше както навсякъде музика. Тей като обикновено няма немски туристи, нямаха и немска музика. Не че ни липсваше но без да кажем нито дума за това барманът сам реши и осигури диск с немска музика. Собствен диск - само заради нас четиримата! Този жест ни трогна много и показва още веднъж, както ни беше отношението към обслужвация персонал на бирариятя.


Екскурзии 2004:  Екскурзии 2004







 
Top